Уилям Маккинли
(1843-1901)
- Уилям Маккинли – снимка Уикипедия
Уилям Маккинли (William McKinley) е 25–ият президент на Съединените щати (1897-1901). Остава в историята със своите заслуги за с разширяването на териториите и колониите на САЩ. В резултат на Договора от Париж 1898, бившите испански колонии на Пуерто Рико, Гуам и Филипините са анексирани от Съединените щати, а след победата на испано–американската война са анексирани Куба, Филипините и Хавай. Маккинли допринася за изграждането на републиканците коалиция, в която доминира националната политика.
Уилям Маккинли младши, е роден в Найлс, Охайо, на 29 януари 1843 година. Той е седмото от деветте деца на Уилям старши и Нанси (Алисън) Маккинли. Неговият прадядо, Дейвид Маккинли, ветеран на американската революция, се установява в щата Охайо през 1790 година. Родителите на Уилям са от шотландско-ирландски и английски произход. Когато той е 10-годишен, семейството се премества в Охайо. Завършва семинария и Маунт Юниън Колидж. Членува в братството Sigma Alpha Epsilon. През 1860 за известен период посещава Академията Алегейни, но не получава степен, тъй като се разболява и се връща у дома.
В началото на американската гражданска война Уилям Маккинли постъпва в съюзническата армия. През юни 1861 участва в 23-та пехота в Охайо. Повишен е в сержант, а след още няколко повишения достига до чин капитан, с който се уволнява от армията.
През 1869 влиза в политиката. Когато навършва 28 години, се жени за Ида Сакстън. Раждат им се две дъщери, Катрин и Ида, но почиват преди да навършат 5-годишна възраст.
След войната Маккинли постъпва в юридическото училище в Олбани, Ню Йорк, и получава адвокатска правоспособност. Практикува право в Кантон и работи като прокурор (1869-1871) в Старк Каунти. Когато през юни 1876 тридесет и трима стачкуващи миньори са затворени за безредици, Маккинли ги защитава в съда и отказва да приеме хонорар. Това повишава неговата популярност. Републиканците го избират в Камарата на представителите на щата Охайо (1877-1882 и 1885-1891). Проектира тарифата Маккинли, която прави процентите най-високите в историята.
Уилям Маккинли не успява в изборите през 1890. На следващата година става губернатор на щата Охайо, побеждавайки демократа Джеймс Е. Кембъл. Преизбран е през 1893, когато печели над Лорънс Т. Нийл. Като губернатор той налага акциз върху корпорациите, обезпечава безопасността за транспорт на работниците и ограничава дейността на съюзите на работодателите. Остава на този пост до януари 1896. Избран е за президент на Съединените щати през 1896 година, след като побеждава Уилям Браян.
През 1898 Маккинли стартира офанзива срещу тръстовете и монополите и създава Индустриалната комисия, в която назначава сенатори и губернатори. Маккинли води испано–американската война, която води до придобиване на Филипините и Карибско море от САЩ. Под негово управление страната влиза в Новия империализъм. През 1900 Маккинли отново побеждава Браян и е преизбран. Този път външната политика заема първостепенно значение.
Президентът и неговата съпруга присъстват на Панамериканската изложение в Бъфало, Ню Йорк. На 5 септември 1901 той изнася реч за тарифите и външната търговия. На следващата сутрин преди да се върне на изложението посещава Ниагарския водопад. Същия следобед в 16:07 анархистът Леон Франк Чолгош стреля два пъти в президента. Първият куршум попада в рамото му, а вторият преминава през стомаха, панкреаса и бъбреците и достига до мускулите на гърба му. Лекарите намират първия куршум, но не успяват да открият втория. Виждайки, че Маккинли се възстановява, преценяват, че за да не нанесат повече вреда е по-добре да оставят пациента както е. Сутринта на 12 септември, състоянието на Маккинли се подобрява, но следобед изпада в шок.
Уилям Маккинли умира на 14 септември 1901, осем дни след след като е бил прострелян, от отравяне на кръвта. Той е третият американски президент, чието покушение води до смърт.
Маккинли е последният ветеран от Американската гражданска война в Белия дом. Той е последният президент на XIX век и първият от XX век.